Основаване на болницата

След Освобождението на България с благоразположението на временната руска управа у нас проникват идеи в здравеопазването, между които и така наречената „земска медицина“. Те се поддържат горещо от български лекари, завършили в Русия. Под тяхното влияние е разработен и първият правителствен нормативен акт за здравеопазването у нас: „Временни правила за устройството на медицинската част в България“ с автор д-р Димитър Моллов /1845-1914/. „Правилата“ са утвърдени от княз Дондуков-Корсаков на 1 февруари 1879 г. и от 10 май същата година влизат в сила. Към тях е приложен и болничен устав.

През лятото на 1879 г. са отворени първите десет „І-во класни“ болници в България. Между тях е и държавната болница във Варна. За неин рожден ден се смята 24 юли 1879 г. – датата на официалното й откриване. Държавната І-во класна болница е разкрита в сградата на бившата турска военна болница /от 1865 г./. Извършен е частичен ремонт и са настанени първите три отделения: вътрешно, хирургическо и психиатрическо, с общо 60 легла.

С княжески указ № 20 от 11.07.1879 г. за „старши лекар“ е назначен д-р Параскев Христов Казаски /1879-1880/. Той е роден в Търново през 1833 г. и е потомък на род с възрожденски традиции. Завършил е военното медицинско училище в Цариград и към момента на назначението си той има богат професионален и обществен опит.

След Освобождението Варна е типичен ориенталски град, където се полагат усилия за преодоляване на изостаналостта. С тежки задачи се е натоварила общината с нейното санитарно отделение, оглавявано от д-р Василаки Пападопуло /1847-1915/. На държавната болница се пада основният дял за осигуряване на стационарната помощ, тъй като дотогава в града функционира само малка дарителска болница „Параскева Николау“ с 18-20 легла /днес сградата приютява единствения в България „Музей по история на медицината“, създаден през 1985 г./.

По това време Варна има население от 24 555 души, а окръгът, който по територия е равен на днешните Варненски и Добрички заедно има 170 328 души. Всички те се обслужват от Държавната болница.

Масово са разпространени коремният тиф, маларията, туберкулозата, детските инфекции и венерическите болести. Детската смъртност е висока, а продължителността на живота – ниска.

Заслужават внимание кметовете Михаил Колони и Кръстю Мирски, допринесли за благоустрояването на Варна и подобряването на санитарното й състояние.