Марийнската държавна болница през периода между двете световни войни

Между 1919 и 1944 г. в болницата се разкриват още няколко отделения: гръдно с нови методи: въздухо- и слънцелечение, очно, кожно-венерическо. Увеличава се броя на младшия и старши персонал, на администрацията. Болницата става център за специализация на лекарите. Чрез институцията на „свръхщатните лекари“ мнозина добиват специалност в болницата и след това разпространяват нейния опит в други градове /Провадия, Шумен, Велико Търново/.

Болницата се развива постепенно по отношение на легловия фонд и снабдяването с модерна диагностична и лечебна апаратура. Домакинският инвентар, обаче, е беден и недостатъчен, а персоналът работи при голямо натоварване. Трудовият ден на младшия и среден персонал е по 12 часа, дават се чести нощни дежурства, ползването на свободни дни е рядко. Броят на работещите в болницата е малък, а заплащането – ниско.

От запазените отчети за 1941-1943 г. се вижда, че болницата изпитва недостиг от медикаменти, топливо, храна, а лабораторната диагностика и терапията са ограничени. Поради мобилизациите, лекарският персонал е редуциран. Не достига и сестрински персонал, макар че през 1942 г. се открива Варненското сестринско училище с учебна база в самата държавна болница.

По време на войната болничните легла намаляват: през 1941 г. те са 384, а през 1943 г. – 276. По-малко са и преминалите болни и проведените леглодни.

Тежки и неразрешими са стоящите пред варненската болница проблеми: висока инфекциозна заболеваемост, широко разпространение на туберкулоза, малария, венерически болести, майчина и детска смъртност. Материалната разруха на страната по това време довежда и болницата до плачевно състояние. При това положение я заварва превратът на 9 септември 1944 година.