Марийнската държавна болница до края на Първата световна война

През периода състоянието на Марийнската държавна болница е отражение на съществуващото тогава българско здравеопазване: малко се строи, обзавеждането с медицински и домакински инвентар е недостатъчно, не достигат фелдшери, акушерки, медицински сестри.

Благодарение на активността на някои управители–лекари, болничното обслужване до известна степен се подобрява.
При управлението на д-р Параскев Стоянов /1904-1908/ се пуска парно отопление, организира се физиотерапевтичен кабинет, инсталира се рентгенов апарат за радиоскопия със статично електричество. Под вещото му ръководство се модернизира операционната зала с инсталация по Аднет за миене на ръцете със стерилна вода. Разширява се и се усъвършенства оперативната дейност в областта на коремната и костна хирургия, гинекологията и очните болести. Той полага началото на санаториалното лечение на костната туберкулоза, прилага имобилизацията и гипсовите апарати, разкрива детски санаториум /Указ № 10 от 7 юли 1905 г., Държавен вестник брой 147 от 13 юли с.г./ в м. „Карантината“ – поделение на болницата. Създава първата медицинска библиотека като за целта доставя преводно издание на „Медицинска енциклопедия“ на Ойленбург, медицински трудове и отчети от конгреси, списания на френски, немски и други езици. По-късно д-р П. Стоянов е първият професор по пропедевтична хирургия в Софийския медицински факултет. Днес неговото име с достойнство носи Варненският медицински университет.

При Д-р Стефан Титев /1908-1920/ болницата е електрифицирана /1913/, благоустрояват се павилионите, разкрива се акушеро-гинекологично отделение /1909/, през 1911-1912 се надстроява втори етаж, където се настаняват хирургическите стаи.

Недостатъчните кредити за здравеопазването принуждават управител-лекарите да създадат стопанство към болницата, което от своя страна изисква много време и грижи. Търсят се решения в сферата на обществената и личната благотворителност.


Между 1900 и 1920 година броят на лекарите съществено не се увеличава. Фелдшерите са изместени от няколко медицински сестри и акушерки. Болницата има 175 легла в три отделения: вътрешно, хирургическо и акушеро-гинекологично. За времето от 1901 до 1909 вкл. са прегледани общо 42120 болни и 17840 са пролежали в болницата. За броя на операциите има сведения след 1904 и до 1909 г. са извършени 3499 различни интервенции. Асептичната хирургия вече е утвърдена и е въведена повсеместно местната анестезия с новокаин.

Войните за национално обединение заставят управител-лекарите да се замислят над растящия недостиг от сестрински персонал, Съвместно с Български червен кръст се провеждат периодически курсове за самарянки.

Макар и бавно, лабораторните и параклиничните изследвания също си пробиват път. През 1907 г. се въвеждат изследвания за маларични плазмодии по Гимза, започва броенето на левкоцити, намират приложение рентгеновите изследвания, правят се патолого-анатомични дисекции.

Тежка е ситуацията през годините на войните /1912-1918/. Повечето от лекарите са мобилизирани, има остра нужда от сестрински персонал, не достигат лекарства и превързочни материали. Последиците от Първата световна война се отразяват зле върху населението: появява се петнистият тиф. След енергичните мерки на Д-р Александър Недялков /1920-1921/ болестта е ограничена и болницата излиза от лошото санитарно състояние.