Варненската държавна болница в края на XIX век

През 1888 г. пожар унищожава част от сградата, поради което там остава само психиатрическото отделение, а другите две са настанени в частни къщи. През 1893 г. психиатрията е прехвърлена в манастира „Св.Св. Петър и Павел“ край Велико Търново, а по-късно – към психиатрическата болница в гр. Бяла.

Пожарът става причина варненската община да определи място за строеж на нова болнична сграда. Тогава то е извън очертанията на града. На 26 октомври 1893 г. се полага основният камък. Управителят на болницата, в присъствието на кмета г-н Драсов прочита съдържателна реч и Акт за именуване на болницата. В основите на болницата са положени актът, съвременни български вестници и монети. От тази дата болницата се нарича „Марийнска болница“ в чест на първата българска царица Мария Луиза. С телеграма Нейно Височество благодари за оказаната чест и изказва надежда, че болницата ще бъде едно благодеяние за Варненски окръг.

На 7 януари 1896 г. болницата се нанася в новата сграда. На това мястото се намира и днес, само на 300-400 метра от старата турска военна болница, от която не е останало нищо. Новата болнична сграда е строена по павилионен тип и към края на века има 11 павилиона, свързани с коридори. Незначителна част от тях е запазена до наши дни.

До края на века варненската болница остава само с две отделения, които вече имат 150 легла. От 283 лежащо болни през 1879 г., те достигат 2510 през 1900 г., а амбулаторно преминалите болни – от 719 – 3302-ма. Лечението се извършва срещу заплащане, като само крайно бедните получават безплатна помощ.

Независимо от факта, че броят на пациентите расте през годините, релативно той остава твърде малък. Това дава основание да се предполага, че частният сектор в здравеопазването има значителен превес над държавния.

Голяма част от лекарите, които служат в болницата през първите години от нейното съществуване са българи. От малкото архивни материали, оцеляли при пожара, прави впечатление, че лекарският състав често се мени. Основна причина за това са партийните борби в града. Но има и лекари, работили над десет години. В болницата служат доста фелдшери, които често изпълняват домакински длъжности. Милосърдните сестри се появяват много по-късно. За болногледачи се наемат както жени, така и мъже.

На 17 декември 1883 г. във Варна се създава първото научно дружество в България – Варненското медицинско дружество, плод на енергията и възрожденския ентусиазъм на няколко руски и български лекари – руски възпитаници: д-р Борис Окс, д-р Ангел Пюскюллиев – управител – лекар на Държавната болница от 1882 г. до 1892 г., д-р Мирон Иванов – старши лекар на хирургическото отделение и управител–лекар на същата болница /1892-1895/, д-р Анастасия Головина /1850-1933/, началник на психиатрическото отделение, първата българска лекарка.

Болничните лекари активно сътрудничат в издаването на списанието на дружеството „Медицинско списание“ /1885-1888/, в което се отпечатват и статии, тясно свързани с работата на болницата. Особено значение имат статиите на д-р Головина, насочени срещу антисанитарните условия при производството на ориз в Южна България, които намират широк обществен отглас и стават повод за разискване в Народното събрание.

Важна роля за развитието на града изиграват и програмните материали на завеждащия вътрешното отделение на болницата към края на века – д-р Йонас Басановичус /1851-1927/. С голяма убедителност той излага възгледите си за превръщането на Варна в „озеленен и разхубавен“ курортен град. Той е първият историограф на медицината у нас. За научната си дейност той е избран за дописен член на Българското книжовно дружество, сега БАН. Въз основа на разработената от д-р Басановичус програма, варненската община приема решения, а болницата става първо огнище на санаторно-курортното лечение.