Болницата и нейните достойни лекари

В Окръжна болница – Варна работят поколения лекари. За някои от тях си спомняме с възторг, за други с умиление. Тежкият труд на хирурзи, гинеколози и анестезиолози, като че ли става причина тези лекари да оставят по- траен отпечатък в съзнанието ни. Не са малко колоритните личности, тези за които си спомняме в момент на отмора. Тези, които дори в критичен момент са намирали сили да обърнат нещата откъм комичната им страна, така че екипът да поеме глътка въздух и да продължи до края.

Такъв е завеждащият второ хирургично отделение д-р Петър Василев (Патлаза). Израстнал в семейство на будни българи, един от неговите предшественици е бил народен представител, д-р Василев демонстрира умение да работи с много хора. Решителен при вземане на хирургични решения и изказване на мнение. Това му коства доста неприятности и интернирания след комунистическия преврат на 9 Септември 1944 г.

Имаме и много потомствени лекари: Попстефанови – Асен и Руслан, Добреви – доц. Минко и Добромир, Тенекеджиеви – Кирил и Георги, Арнаудови – проф. Димитър и Славчо, Тошеви – Иван и Георги, Кокински – Христо и Пламен, Ангелови – Борис и Ангел и още една фамилия Ангелови, три поколения – Кирчо, Ангел и Кирчо, Ганчеви – доц. Христо и Георги, Кючукови – проф. Недко и доц. Георги, Корновски – доц.Борис и неговите наследници Стефан, Доротея и Владимир, както и Корновски – Димитър и Явор и сигурно не на последно място последното попълнение към фамилия Генови – Радостина.

Но най-много са тези, които с професионализма си, с човещината си имат запазена територия в нашето съзнание. Това са колегите, положили основите на днешната болница. Това са колегите, които са поели отговорността към младите, които са „създали“ свои достойни последователи. Един от тях е зав.хирургично отделение д-р Васил Христов Петров (1933- до кончината му). През 1957 г. той издава монография за перфорирала язва. Негови ученици са д-р Боянов, днес проф. по детска хирургия, д-р Георги Червенков- уролог, д-р Власаков и много други. Самият той, заедно с д-р Светослав Джеров са ученици на управителя на болницата д-р Божков.

Независимо от прогреса в медицинската наука и практика, независимо от новите информационни технологии заливащи ни във всички области на медицината, тези лекари са ни необходими. Те са ни учили на лекарска етика, те са ни държали ръцете за първите манипулации, те са ни хвалили, не рядко критикували, но винаги са били и ще бъдат до нас.

Отделението по анестезиология, реанимация и интензивно лечение се създава през 1966 г. и от самото начало се ръководи от д-р Власаки Власаков. То е първото извънстолично отделение за интензивна медицина.

Д-р Власаки Луков Власаков е роден на 18.03.1930 г. в София. Завършва Априловската гимназия в Габрово и медицина в София през 1955 г. Придобива специалност хирургия (1960) и анестезиология (1961). Специализира в София, Копенхаген, Швеция (Стокхолм, Лунд, Гьотеборг и Упсала). Работил е като хирург в Градска болница – Добрич (1955- 1956) и хирург и анестезиолог в Окръжен онкодиспансер – Варна (1957- 1963). Избран е за асистент в Катедра по обща хирургия на ВМИ – Варна през 1963 г. Организатор и ръководител на ОАРИЛ до пенсионирането през 1990 г. Бил е лектор по анестезиология, реанимация и интензивно лечение във ВМИ- Варна, Полувисш институт за медицински кадри (сега Медицински колеж) – Варна, в Централна национална школа на БЧК – Созопол и консултант на болниците, службите на Бърза медицинска помощ и водно- спасителните служби в Североизточна България. Основните му научни разработки са посветени на проблемите на кардио-пулмонарната реанимация, острите екзогенни интоксикации, клиничната и биологична смърт, удавянията, борба с болката и др. Член е на ръководството на националното дружество на анестезиолозите в България и на дружествата на хирурзите и на токсиколозите.

Катедрата по пропедевктика на хирургическите болести е основана през 1961 г. на базата на хирургическото отделение на ОРКБ-Варна. Първият й ръководител е доц.д-р Петър Алтънков с асистенти д-р Георги Георгиев, д-р Меруда Генова-Алтънкова и д-р Петър Петков. Катедрата по хирургически болести е създадена през 1962 г. Първоначално нейната база е хирургическото отделение на Градска болница- Варна. През 1967 г. катедрата се премества в новопостроения блок на територията на ПОКБ-Варна заедно с Катедрата по пропедевтика на хирургическите болести. Основател и ръководител (до 1963) е доц. д-р Петър Алтънков. През учебната 1963/64 г. ръководител на катедрата става доц. д-р Пейо Мишев от ВМИ- Пловдив. През учебната 1964/65 за ръководител е избран доц. д-р Тотьо Андреев, а от 1968 до пенсионирането си през 1976 г. отново проф. Алтънков. През 1972 г. двете катедри се интегрират и се разделят отново през 1979 г. Последователно ръководители са проф. д-р Андрей Стойчев, проф. д-р Георги Георгиев, проф. д-р Петър Червенков, проф. д-р Темелко Темелков.


Клиниката по детска хирургия се създава като сектор, но през 1970 г. прераства в Катедра по детска хирургия с ръководител доц. Меруда Генова. От самото начало нейни асистенти са д-р Александър Шейтанов, д-р Димитричка Милева. След пенсионирането на първият ръководител проф. Генова, ръководството на Клиниката се поема от доц. д-р Александър Шейтанов, което продължава и днес.
Доц. Шейтанов е роден на 05.03.1939 г. в Шумен. Завършил е средното си образование във Варна и медицина в Бърно, Чехия през 1962г. Придобива специалности – обща хирургия (1974) и детска хирургия (1976). Специализирал е в София и Прага и Москва. Работил е като ординатор в здравен пункт в Белослав – Варненско (1962- 1965), ординатор в хирургическото отделение на Градска болница – Варна (1965- 1967) и ОРКБ – Варна (1967- 1973). Избран е за асистент в Катедбата по обща хирургия през 1973 г. Хабилитиран е като доцент и ръководител на клиниката по детска хирургия на медицинския институт – Варна през 1988 г. Защитил е кандидатска дисертация през 1982 г. на тема: „Дренажни методи за лечение на острите белодробни деструкции в детската възраст“ (научен ръководител проф.д-р А.Стойчев). Основните научни проблеми, които разработва са в областта на детската, новорожденската и спешната детска хирургия. Съавтор е на монографията „Оториноларингологична помощ в Северна България“. Член е на длружеството на детските хирурзи в България и на Международното дружество на детските хирурзи.

През 1962 г. постъпват първите асистенти: д-р Тодор Михайлов Тодоров (работи до 1981 г., вече като доцент се премества в София), д-р Петър Георгиев Червенков (от 1986г. – професор и пионер с голям принос за развитието на панкреасната хирургия у нас), д-р Нено Станев Кулов (ръководител на клиниката по урология от 1979, непосредствено след нейното отделяне от Катедрата по болнична хирургия до пенсионирането му през 1984 г.), д-р Нейчо Миланов (преместил се през 1966 г. в Транспортна болница- Варна), д-р Любен Георгиев Господинов (хабилитира се като доцент през 1984 г. и поема от проф. Лада Маринова ръководството на клиниката по сърдечно-съдова и гръдна хирургия с ендокринен профил (до пенсионирането му през 1989). През следващите години за асистенти са избрани д-р Драган Люцканов Трифонов и д-р Яко Кузманов (които специализират гръдна хирургия в ИСУЛ- София). Д-р Трифонов е бил зам. гл. лекар по лечебната част на Окръжна болница – Варна (1967- 1970).

През 1968 г. като ординатор в хирургичното отделение на болницата постъпва д-р Темелко Темелков. Той едновременно е хоноруван асистент. От избирането му за редовен асистент през 1973 г. последователно той заема ръководни постове, като ръководител сектор по проктология (1976), зав. Клиника по колопроктология и ръководител Катедра по обща и оперативна хирургия (1988). Хабилитиран е за доцент през 1981 и за професор- 1987 г. Бил е зам. ректор 1987- 1990 и ректор 1999- 2002. Кандидатската му дисертация е на тема: „Хирургическо лечение на химороидалната болест“ с ръководители проф. А. Стойчев и проф. Т. Тодоров. Докторска дисертация на тема: „Пластични и реконструктивни операции на аналния и свенктерен апарат“. Под негово ръководство са защитени две дисертации, тези на д-р Красимир Иванов, настоящ изпълнителен директор на МБАЛ ”Св. Марина” – Варна и на д-р Д.Костов. Съавтор е на монографии и учебници от областта на стомашно-чревната, колопроктологичната, гнойносептичната, лапароскопската и онкологична хирургия. От 1991 до 1997 е бил председател на Съюза на учените във Варна, а от 2002 г. е Зам. председател на Републиканското хирургическо дружество.

От създаването на сектор „Лицево-челюстна хирругия“ през 1970 г. до пенсионирането си през 1994г. негов ръководител е д-р Димитър Клисаров, дм, ст. н. сътр. ІІ ст. Той е роден на 30.07.1934 г. във Варна. Завършва гимназия в Трявна и стоматология в София през 1959 г. Придобива специалност – хирургична стоматология през 1965 г. и лицево-челюстна хирургия през 1967г. Работил е последователно в с. Белгун, Добричко (1959- 1961), с. Гроздьово и с. Белослав, варненско (1961- 1965) и стоматологично отделение на Окръжна болница от 1965 до избирането му за асистент през 1970 г. Хабилитиран е през 1989 г. Кандидатската му дисертация (1976) е на тема: „Лечение на фрактурите на долната челюст“ (научен ръководител проф. П.Алтънков). Основните му научни разработки са в областта на вродените цепки в лицево-челюстната област. Член е на дружеството на стоматолозите в България.

Д-р Борис Иванов Корновски пристъпва прага на тази болница през 1968 г. като асистент. Той е роден на 08.10.1937 г. в с. Ставерци, Плевенско. Завършил е гимназия във Варна и медицина в София през 1962 г. Придобива специалност обща хирургия. Специализирал е в София и Москва. Работил е като ординатор-хирург в Окръжна болница – Добрич (1962- 1964), зав. Хирургическо отделение на Районна болница – Каварна (1964- 1967) и ординатор-хирург в Градска болница – Варна (1967). Избран е за асистент в Катедра по обща и оперативна хирургия на Висш медицински институт – Варна през 1968 г. Хабилитиран е като доцент през 1989 г. Ръководител е на ІІ-ра клиника по коремна хирургия и катедрата. Защитил е кандидатска дисертация през 1982 г. на тема: „Механичен шев в стомашно- чревния тракт“ (научни ръководители проф. А.Стойчев и проф. Г.Георгиев). Основните научни проблеми, които е разработвал са в областта на хирургията на стомаха и хранопровода. Член е на научното дружество по хирургия, Балканското онкологично дружество, интернационалното гастрохирургическо дружество и Международната асоциация по заболяванията на хранопровода. Бил е медицински управител на ОРКБ – Варна (1992- 1993). Освен в областта на медицината доц. Корновски се изявява и като активен общественик. Бил е председател на БЛС – Варна (1994- 1998), член ан националния управителен съвет на БЛС (1994 – 1998) и член на Висшия медицински съвет при Министерството на здравеопазването. От 2000 г. е Зам. кмет на Община – Варна.

До откриването на новия хирургичен блок отделението по ортопедията и травматология (самостоятелно от април 1956 г.) се помещава в хирургията. То заема две големи стаи, съответно женска и мъжка с 25 легла. В новия блок й отреждат два етажа. Честта да оглави това първо колосално за времето си отделение се пада на д-р Евстати Игнатов.

Ортопедичното отделение дава началото на Катедра по ортопедия и травматология. Последователно в него постъпват д-р Димитър Янев (1959), д-р Неофит Никитов (1961), д-р Минко Добрев (1964). Д-р Никитов и д-р Добрев са първите асистенти. През 1972 г. отделението прераства в Клиника по ортопедия и травматология с ръководител доц. д-р Костадин Димитров Карчинов, избран за проф. през 1980 г. През 1986 г. за нуждите на филиала в Добрич за доцент е избран д-р Димитър Енчев Камбуров. Роден е на 23.04.1938 г. във Варна. Завършил е гимназия в Добрич и медицина в София през 1963 г. Придобива специалност ортопедия и травматология през 1978 г. Специализирал е в Германия, Швейцария и Австрия. Работил е като завеждащ здравната служба в Шабла (1963- 1968) и като ординатор в Клиниката по ортопедия и травматология на МУ – Варна(1968- 1972). Избран е за асистент в клиниката през 1972 г. Хабилитира се като доцент през 1985 г. и е избран за ръководител на клиниката към филиала на Медицинския институт в Добрич (1986- 1989). От 1989 г. е ръководител на Клиниката по ортопедия и травматология на МУ – Варна, която от 1996 г. прераства в катедра. Защитил е кандидатска дисертация през 1982 г. на тема: „Първични и вторични възстановителни операции на палеца на ръката след травматични увреди“ и докторска дисертация на тема: „Диагностични и лечебни трудности при болестта на Кинбьок“ през 1999 г. Избран е за професор същата година. От 2001 г. е началник на клиниката на МБАЛ „Св.Анна-Варна“ АД. Под негово ръководство са защитени три кандидатски дисертации на д-р В.Желязков, д-р Д.Бошнаков и д-р Д. Костадинова. Основните му научни разработки са посветени на проблемите на хирургията на ръката, асептичните наркози, ендопротезирането, гръбначната хирургия, сухожилната пластикалечението на вътреставните увреди на колянната става и др. Автор е на учебник по ортопедия и травматология. Член е на ред. колегията на сп. „Ортопедия и травматология“. Бил е ректор на МУ – Варна (1998- 2001). Бил е областен управител на Добрич (2000- 2001) и народен представител от 2001 до днес.

На базата на Гръдното отделение през 1974 се създава Клиника по пулмология и хематология. През 1977 г. като асистент започва работа д-р Христо Ганчев.

Д-р Христо Ганчев е роден на 31.07.1942 г. в Шумен. Завършил е медицина във Варна през 1968г. Придобива специалности- вътрешни болести (1976) и пневмология и фтизиатрия (1980). Работи като участъков лекар в Каспичан и Окръжна болница – Варна (1976- 1977). От 1983 до 1986 е главен лекар на болницата. През 1986г. се обособява Клиника по белодробни болести и тя се премества в Терапевтичната болница. С клиниката в новата болница се премества и ст.н.с. ІІ ст.(доцент) д-р Ганчев.

През дълги години на комунистическо управление главен лекар на болницата е д-р Иванка Николаева. Тази жена намира сили да ръководи най-голямото здравно заведение в североизточна България, да се развива като лекар, да понесе тежестта на строителството на седеметажната сграда.

Д-р Иванка Данова Николаева е родена на 16.01.1924 г. в с. Беглеж, Пловдивско. Завършила е гимназия в Плевен и медицина във Висш медицински институт – София през 1952 г. Придобива специалност „Социална медицина“. Работила е като инспектор (1953- 1954) и началник отдел „Народно здраве“ към ОНС Варна (1954- 1964). Главен лекар на Окръжна болница – Варна (1964- 1978).
Избрана е за първият хонорован асистент в Катедрата по социална медицина на Висш медицински институт – Варна през 1968г. Хабилитирана е като доцент (1974) и професор (1982). Била е ръководител на Катедрата по социална медицина към ВМИ – Варна (1975- 1980) и зам. Декан по лечебната работа на Медицински факултет – Варна (1973- 1977). От 1980 г. до пенсионирането си през 1989 г. е директор на Института за лечение на чужди граждани – София. Защитила е кандидатска дисертация през 1974 г. на тема: „Потребности от медицинска помощ на населението в градския лекарски участък в условия на всеобща диспансеризация“. Под ръководството на д-р Николаева е проведен продължителен експеримент за семейното обслужване от общопрактикуващ лекар и педиатър, изводите от който са сърцевината на предложенията за реформа в участъковото обслужване. За съжаление то бе отложено доста във времето. Докторската й дисертация през 1980 г. е на тема: „Заболеваемост и нетрудоспособност на работещите в промишлеността“. Основните й научни разработки са свързани с временната и трайна неработоспособност на населението, икономиката в здравеопазването и историята на медицината. Била е член на Централното ръководство на БЧК.

Проф.д-р Иванка Николаева, в сътрудничество с д-р Николай Коларов- гинеколог и ст.н.с. ІІ ст.д-р Владимир Василев – социална хигиена, написа най-изчерпателната „История на здравеопазването във Варна от древността до социалистическата революция от 9.ІХ.1944г.“.

На 14.02.2005 Варна отдаде последна почит на уважавания лекар и човек.